Есен стихотворение
Страница 1 от 1
Есен стихотворение
Есен
Бързо лятото отлитна.
Тънка хладина повя
над лъки, градини китни,
над пожънати нивя.
Сутрин по полята равни
ходят сребърни мъгли
и из пътя скърцат бавни
с плод препълнени коли.
Слънчогледи се люлеят,
царевици шумолят,
сочни ябълки златеят -
откъсни, тръгни на път,
гдето знаците крайпътни
надалеч-далеч зоват,
гдето в далнините смътни
чисти ветрове текат...
Плодородна е земята,
а стопаните – добри.
За труда им тя богато
с тежък плод ги надари.
Сяха, жънаха, ораха
ден и нощ в полето, там
и сега под всяка стряха
срещат тоя плод голям.
И си спомнят дните жежки
с пълно, весело сърце
и почиват тия тежки
и попукани ръце,
гдето с мъдър труд създават
красотата на света,
гдето на човека дават
хляба бял и радостта.
Андрей Германов
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|